Тенис на маса (английски: ping-pong), известен още като билярд в Тайван (т.е. „тенис на маса“ (накратко: table tennis), на кантонски разговорно като пинг-понг вълна, е игра, която се играе от двама или повече души. В много части на света четирима играчи удрят лека топка напред-назад по масата с малка ракета (т.е. бухалка за пинг-понг) или удрят топка за тенис на маса с бухалка за пинг-понг. Мрежестите маси се състезават една срещу друга. Може да се играе сингъл или двойки, като двете страни се удрят една друга, докато едната не може да върне топката и другата лесно отбележи точка. Ракетните спортове включват тенис на маса, бадминтон и тенис.

Спортът произхожда от Викторианска Англия като игра след вечеря за висшата класа[4][5]. Първоначално известен като „тенис на маса“, сега е известен и като „тенис на закрито“ (indoor tennis). Тенисът на маса процъфтява в Европа и Азия в началото на ХХ век. Международният турнир по покани за тенис на маса се провежда в Берлин, Германия, през 1926 г. и по същото време е сформирана Международната федерация по тенис на маса. Първото световно първенство по тенис на маса открива нова глава в историята на тениса на маса и полага основите за бъдещи световни първенства. Световните първенства по тенис на маса се провеждат веднъж годишно от 1926 до 1939 г. ITTF решава да раздели индивидуалните и отборните състезания, започвайки от 47-ото Световно първенство по тенис на маса през 2003 г. Ракетите за тенис на маса, топките за игра и правилата са се променили драстично през годините. Оригиналната ракета е била леко обработена дървена дъска, а по-късно е покрита с овча кожа. По-късно европейците покриват ракетата с гумени частици. Ракетата с дебела гъба е изобретена от японците в началото на 50-те години на миналия век.

През лятото на 1988 г. тенисът на маса за първи път е официално признат за олимпийски спорт.